За мен, разни работи ...

Казвам се Анита, накратко Ани. Родена съм във Видин, но в момента живея в Плевен, поради любовни причини :D ... На 21 съм в момента. Завършила съм изобразително изкуство. Обичам да рисувам и да се занимавам с такива работи. Обичам да готвя, но хич не обичам да измивам съдовете след войната в кухнята, обаче се налага. Няма кой друг да ги измие :D. Винаги съм си мечтала да уча Уеб Дизайн, но нямам тази възможност и за това търся работа, ако изобщо намеря някаква, иначе съм домоуправител. Обожавам котки, много, много, много! Даже се радвам и на уличните. Най-сладките и мили животни са! Даже някои хора ми казват, че ще бъда старицата с 70-те котки :D. Ако имам голям двор някой ден ще си отглеждам много котки. 

Весела личност съм и позитивна, обаче съм голяма паника, страх ме е от много неща ... като газови бутилки, бойлери и всичко което може да гръмне. Страх ме е да стоя сама в тишината, страх ме е да се возя в кола, която върви с висока скорост. Имам жесток страх от паяци. Отвратителни са, особено като почнат да мърдат с косматите си краченца ... изпадам в шок и ужас. Друг мой необясним страх е когато пътувам в колата и се разминаваме с ТИР-ове. Имам странното чувство, че ще отнесат колата или, че може да се обърнат върху мен. 
Интересното е, че много момичета и жени се страхуват от змии, ама мен изобщо не ми правят впечатление. Даже ги харесвам, странно, но факт.
Не харесвам птици, като изключим сови и бухали. Струват ми се някак неприятни, не ги харесвам и това си е. Много мразя буболечки, особено смадливки ... гадни и гнусни, а за телесният им аромат да не говорим. 

От две години съм в Плевен и не можах да науча техния диалект, за това пък все още си плямпам на северозападен, който всъщност, ако го чуят хора извън тази общност, няма да разберат точно за какво се говори. Малко е селски, ама който както е свикнал. 

Обичам да лакирам ноктите си постоянно и това ми прави голям кеф. Най-вече да ги мажа със сини лакове! Даже майката казва, че все едно са ми били през ръцете с чук, ама на мен си ми харесва. 

Не знам какво друго да споделя за себе си, за това ще оставим публикацията така, пък по-нататък може и за друго да се сетя!

Беше ми приятно! Чао!
                                                                                                                                                        Anny